Зимата свърши, а тази година аз проявих здравомислие (или мързел) и не излизах в бурите да снимам като гламав. Все пак направих няколко разходки около Морската и крайбрежната ивица.

Зимна Варна е все едно друг град – сив, мрачен, безлюден. Само последното е хубаво. По площади и алеи понякога не се мярка жив човек (не че се мярка мъртъв де).

Най-хубавата тапицерия :)

Замръзналата чешма. Ледът по краищата приличаше на малки перли.

Зимните спортове процъфтяваха.

Рисунка върху някаква сграда. На фона на всичко останало това приличаше на прозорец към друго измерение.


Ледената кралица!

Още едно място, което се използваше за спускане с шейни.

Открий котката :)

Разхождащият се свещеник. Не за пръв път го виждам да върви тук, отива до буната и се връща обратно. Понякога си мисля какво ли бих му казал, ако го заговоря. Друг път – колко ли топлят тия смотани дрехи, които носи по задължение. Или то това е идеята – да не му е комфортно, за да е по-близо до бога?

Пълнолуние… Без малко да се уплаша от върколаци, но се сетих, че си имам свещеник наблизо!