Започвам серия от фотописи, проследяващи едно априлско приключение до Сърбия, Хърватска и Черна Гора. Седем дни, поне осем града (Ниш, Белград, Загреб, Сплит, Дубровник, Котор, Будва, Златибор), пътуване с кола и разхождане пеша.

Фотописите, където няма да си говорим за пътищата, чистотата, цените, и като цяло колко по-напред са другите от нас и колко далеч сме ние от „Европата“.

Фотописите, които щраках с новия широкоъгълен обектив, отнемайки ми известно време да свикна и да „изправя“ хоризонта, докато в същото време се опитвах да не изоставам от компанията.

Дяволски град, Сърбия

Това е Дяволския град. Намира се на няколко часа път от Белград, накъдето се бяхме запътили, и още по-близо до град Ниш. Последният не струва.

Мястото донякъде оправдава името си. Беше пусто и нямаше абсолютно никой освен нас. Точно като в злокобно и изоставено градче, откъдето всеки момент ще изскочат зомбита…
Добре обаче, че никой не изскочи, защото щъкащите туристи (били те и зомбита) само пречат и развалят снимките.

Местността е популярна с над 200-те си вертикални каменни образувания, известни като „пирамиди“. Атрактивни са основно заради интересните форми и цвят. Бегло напомнят на Стобските пирамиди в България.
Доколкото разбрах, тази природна забележителност се е борила за място в онази измислена класация за „Седемте нови чудеса на света“.

Интересен е начинът, по който тези форми са се образували. На върха на колоните има каменни блокове, които предпазват частта отдолу. Навремето камъните са били на върха, върху равна земя. Ерозията и дъждовете постепенно са разяждали скалите, но именно тези камънаци предпазвали частта под себе си. Така постепенно са се оформили тези кули, докато всичко друго около тях е било „оглозгано“.

Насред пирамидите има нещо като панорама и беседка, а до тях – малка постройка. Навярно параклис. Приветливо отворен, но също лишен от човешко присъствие.

До входа има кът със сувенири – малки и разнообразни камъчета, сложени в кутийки. Стават за подаръци. Продават се на следния стресиращо свободен принцип: пускаш парите в кутията и вземаш каквото си избереш. На самообслужване и на доверие. Ние все още нямахме сръбски динари, така че пуснахме левове – с моралното успокоение, че поне оставяме малко повече от нужното.

На излизане от Дяволския град…

И малко по-късно, вече на влизане в…

Белград


Гледка от терасата на хостела. Казва се Chillton 2 и се намира на сравнително централно за града място.

Близо час търсихме място за вечеря, като идеята беше да опитаме от митичните плескавици. Не, не седнахме тук.

След като не успяхме да уцелим входа и пробвахме да влезем през „витрината“, в крайна сметка седнахме някъде. От пляскавиците се отказахме, защото не искахме да ядем просто някакви си пляскавици, а най-добрите! И така, докато си чакаме пиците (yummy!) и чакаме свадата в компанията да отшуми, аз започнах да снимам арни сръбски моми за женене :D

Пиците бяха чудесни, а с храната дойде и настроението. Елементарно, но вярно.
На излизане попаднахме на нарастваща навалица от хора. Всички крещяха и свиреха, а колите масово надуваха клаксони…

Предположихме, че е нещо свързано с футбол, и по-точно – с местния Партизан Белград. За това говореха също някои знамена, надписи и възгласи.

След като обиколихме някои от по-тривиалните сгради и фонтани в Стария град, отново се върнахме на мястото на събитието. Площадът вече беше пълен, а хората скандираха и скачаха с пълни сили. Близките кръстовища бяха задръстени, а движението – блокирано.

Панорама, цъкай за пълен размер.

Всички дивееха и атмосферата беше неописуема. Само бой между ултрасите липсваше. Може би именно в този момент усетихме част от „духът на Белград“, дори и чрез нещо толкова примитивно като футболната фенщина и стълкновения. И макар да стояхме насред тълпата без да сме особено съпричастни към общата кауза, определено се усещаше как обстановката те ентусиазира и надъхва. Имахме късмет да уцелим такъв момент.

На следващия ден ни светнаха, че не е ставало въпрос за футболния Партизан, а за баскетболния… Отне ми известно време да го асимилирам…

Калемегдан, Белград

С други думи – Белградската крепост. Средновековна крепост, която си има цитадела и навремето е била използвана като защитно укрепление.

Крепостта е изградена основно от бял камък и се говори, че името Белград идва точно от цвета на камъните. Е, както знаем – с годините и със Слънцето, бялото пожълтява.

„Смрт фашизму – слобода народу“!

В тази част са изложени разни оръжия с внушителни оръдия, както и тежкотоварни бойни машини.

Има цяла алея, на която са положени най-различни експонати от така богатата военна история на Сърбия и бивша Югославия, уви, завършила безславно. Всякакви установки и картечници…

… торпеда…

… и танкове. Или поне техни макети.

Къде без леопардки?! :D

Крепостта не е малка, като между каменните зидове са разположени поляни и насаждения. Има доста за обикаляне, а някои площи се използват за различни развлечения.

Крайбрежната част на града си е мила родна картинка…

Ако не се лъжа, което все пак е малко вероятно, това е частта на града, където реките Дунав и Сава се сливат в едно.

Накрая седнахме в едно заведение до реката (някоя от всичките), където имаше класово разделение между vip и неvip гости. Ние се пекохме на бавен огън на маса без чадър, та познай от кои бяхме.

След това поехме към Хърватска, където ни очакваха неописуеми красоти, които аз все пак ще опиша в следващата част. Stay tuned :-)