Един бегъл поглед над тези двама простодушни българи с благозвучни и „народни“ имена ще ти каже, че те имат много общо помежду си. Толкова общо, че чак не могат да се понасят един друг.

На първо място това е грандоманията. И двамата се имат за месии. Бойко „спасява“ България и гради нова – на три морета. Безгрешен и безспирен. Слави от години се изживява като народният будител (един и единствен), национален патриот, духовен баща и водач на българите, будната съвест на съвременна България. Предаването му е пълно с патос, демонстрации и превземки, а водещият не само редовно манипулира и промива мозъците на аудиторията, но и си позволява най-долно да пропагандира собствените си виждания. Ала докато грандоманията на Слави се разгръща основно в професионален план, то тази на Бойко е и в личен такъв. Бойко е като един супер-спайдър-бат-мен, който обаче се е разкрил и не ходи маскиран, хората го разпознават.

И двамата са инфантилни и обидчиви като малки деца. Бойко като чуе нещо лошо за себе си и веднага хваща телефона да се обади в ефир, или пък да напише смс-че. Това донякъде обяснява и медийния му комфорт – представям си как журналистът отсреща, който получава текстовото съобщение се напикава от кеф. И сигурно ще си пази sms-а цял живот. И го показва на приятели и познати така, както ученици си показват порно-клипчета в междучасията. Може да ти звучи доста непрофесионално и смъкващо авторитета премиер да чатка sms-и за цяло и нещяло, но както всички знаем Бойко е земен и народен човек… ако изобщо е човек. Слави обаче едва ли се занимава с писане на подобни съобщения – и защо му е, след като си има цял екип от роби-сценаристи, които да го правят вместо него. А си има и предаване. Предаването се казва „Шоуто на Слави“ и се води забавно-развлекателно, но всъщност е предаване за разчистване на лични сметки, избиване на комплекси и налагане собствените интереси на водещия. Може да си вярвал, че телевизията е обективно и коректно място, където личните проблеми и евтините свади остават зад кадър, но само погледни Шоуто и ще разбереш колко си грешал в представата си за медиите. Гостите на Слави никога не успяват да изпъкнат, просто защото водещият бърза да ги засенчи при всяка възможност, а ако случайно получи отпор – тогава той започва да се държи остро и меко казано негостоприемно. Безмълвни свидетели и потърпевши са още сценаристи и бенд.

Честта и криворазбраното джентълменство са друго типично за съвременния ганьовец. И двамата обичат да говорят за „истински мъже“, натрапвайки стереотипа, че истинският мъж е само някой мачо, който изкарва еди-колко-си и се държи еди-как-си. Разбира се и двамата градят образа на „the истински мъж“ възоснова себе си, по свой образ и подобие. Накратко, тезата за джентълменството, така, както Бойко и Слави я разбират, е следната – истинският мъж е този мъж, който се държи като путка пред жената. Интересно, знам. В тази връзка Бойко има една изцепка от тези дни: „такива номера не се правят на жена“. Подобни изказвания са малко примитивни и първобитни, особено в контекста на политиката и XXI век. Те обаче са и много повече. Не си падам по феминистичните отклонения, но подобна фраза е силно дискриминираща, при това и в двете посоки – веднъж дискриминира жените, че не „носят“ на такива неща, и после още веднъж дискриминира мъжете с подтекста, че на тях може всичко, кучетата ги яли. Какво да се прави – макар грубовати и строги, и двамата имат силно развити представи за кавалерство. Своеобразни, разбира се. Бойко дори е нещо като мафиотите от филмите – може да е всякакъв, но си има свое разбиране за чест и достойнство. Нещо като благороден кодекс на мутрата.

Обаче и мутрите някога са били деца. Дълбоко в тези големи мъже се крие по едно малко, лъжливо овчарче. Преди време смятах, че Слави е най-голямата фурнаджийска лопата в прогнилото обществено пространство, но тогава на хоризонта се появи Бойко.
Последният през годините се кълнеше, че няма да влиза в парламента, няма да става кмет, няма да прави партия, няма амбиции за премиер… а вижте го сега. Бойко днес казва едно, утре казва второ и в крайна сметка прави трето, ако изобщо направи нещо. Но докато той сякаш несъзнателно и неусетно се отмята от думата си, сам си вярва и дори всеки следващ път все по-твърдо и убедително защитава новата позиция, искрено убеден в правотата си, то Слави съвсем осъзнато и целенасочено сътвори една от най-големите лъжи и PR-ходове в „шоубизнеса“: ОСЛЕПЯВАНЕТО. И хората му повярваха. Дори неверниците му повярваха.

Два образа, и двата събирателни едновременно на Бай Ганьо и Дон Кихот. Съдбата им за пореден път се преплете миналата седмица, когато единият каза нещо за другия в медиите, а пък другият използва медиите за да си го върне. Медиите са обществени, но какво по-обществено от една лична свада? Ситуацията заприлича на нещо между Биг Брааър и детска караница от типа „пък той ми взе близалката!“. В тази детинска драмичка медиите бяха в обичайната си роля – на проститутка, но инфантилността им ги докара до образа на малолетна проститутка. И така иначе овехтялото шоу на Слави за пореден път се превърна в място за разчистване на лични сметки и комплекси. Всеки, който обиди този човек или го засегне с нещо може да бъде сигурен, че в негова чест ще бъде сътворено цяло едно предаване, което да му го върне тъпкано. За да не изглежда обаче злобен, отмъстителен и мерзък, Слави беше режисирал всичко. Предаването протече в стил „доброто и лошото ченге“, където лошите бяха сценаристите, а добрият – Слави. На въпросните сценаристи бе възложена унизителната задача да задават глупави, жълти и преднамерени въпроси, докато шефчето се правеше, че се дърпа и не харесва такъв подход. Около 20 пъти се направи на света вода ненапита, питайки защо му задават такива въпроси и кому е нужно да отговаря на такива въпроси. Само дето той ги беше режисирал. И докато плужеците, приели доброволно да продадат душите си нему, насочваха разговора и манипулираха аудиторията, Слави толкова се вживя в ролята си на доброто ченге, че безмалко да почне да защитава бат Бойко, който всъщност бе главната мишена. Безмалко, защото в крайна сметка си го оплю. Плю го в моментите, когато не се стърпяваше, а го защитаваше в моментите, когато директно го питаха. Слави – вечният бунтар. Но не съвсем, защото когато стане напечено идва екипът за мокри поръчки, а самият Слави се разграничава, за да не изглежда краен и паднал до тяхното ниво. Изпитаният сценарий за клепане по някого, но не директно, за да излезеш ти чист от цялата история. Жалко за хора от екипа, които иначе изглеждат свестни и достойни. Като Иван Кулеков например.

И докато министър-председателят занимава обществеността с неща от сорта на това, че набил гаджето на дъщеря си, понеже милата се прибрала разплакана, рай’ш ли, то самоопределящият се за шоумен и единствена медийна опозиция на властта ще продължава да занимава заблудените си зрители с неуравновесената си личност.

Общото е, че неизживяното детство и на двамцата продължава. Единият, който като малък е мечтал да стане полицай, сега си играе на камионче, като върти кормилото на цяла държава. Другият си играе на хайдути, простете, хъшове.

Разликата е единствено, че вече не си играят заедно…