• Archive for the author ·

    Nicx

    ·...

    хигиена на ходенето

    13 comments

    Случвало ли ти се е да вървиш с безхаберник, който те бута в ямите, докато самият той си ходи на чистичко?

    Нека си представим следната ситуация… Двама души – мъж и жена (познати, приятели или дори нещо повече) – вървят заедно, рамо до рамо, ръка за ръка. В тази история жената ще е Лошият, понеже на мен основно жени ми го правят тоя номер.
    И така – вървят си, а от страната на мъжа изскача някакво препятствие. ТО се препречва и трябва да бъде заобиколено. ТО обикновено е пълноводна локва, токсична кофа за боклук или космополитна дупка. Често представлява хора, с които се разминаваш по уличките. Случва се да е и по-масивни неща като бордюр или пък цяла стена, сграда.

    Тъй като двамата вървят заедно, един до друг, логичната реакция в този момент е жената да направи място – да кривне леко, да отстъпи крачка встрани. Така мъжът ще може да я последва и да заобиколи препятствието.
    Обикновено обаче става друго – жената продължава да върви нехайно, а мъжът сконфузено се сблъсква с препятствието или забавя крачка, за да мине зад жената. Тя върви така, сякаш е сама, а не с компания; и докато не се съобразява с нищо, то мъжът пърха и се суети около нея като безнадежден нещастник.

    Постоянно вървя с хора, които не знаят как да вървят с други хора! Нещо толкова просто и елементарно винаги ме е дразнело.

    Няма никаква вървежна култура и хигиена!

    А някое женско списание би казало, че това е един от десетте признака, по които може да се познае дали с партньорът ти сте един за друг. Ако не ти прави място – значи не сте!

    Microcosmos

    6 comments

    Microcosmos: Le peuple de l’herbe (1996)

    Рано сутрин, на някоя поляна, някъде на Земята…

    Тук е скрит един друг свят. Свят, голям като нашия;
    свят, където тревата е като непроходима джунгла,
    камъните са планини,
    а дори най-малката локвичка е окаен за някого.

    Тук времето тече различно,
    часът е като ден,
    денят е като сезон,
    а смяната на сезона е цял един живот.

    Обидно много време му се каня на този филм. На моменти даже гледах отделни кадри, но или времето не стигаше, или ми липсваше точната нагласа и настроение.

    Тази нощ го изгледах целия.

    Гледал съм немалко научнопопулярни, документални и подобни филми, но може би Microcosmos е филмът, който ме грабна най-много (заедно с PLANET EARTH Episode 8: Jungles, който за пръв път гледах по Канал1). Най съм впечатлен от начина на заснемане и уловените сцени – изключително близък и детайлен поглед на интересни, странни, неподозирани и дори интимни неща от животинското ежедневие. По едно време чак се зачудих как са заснети подобни умопомрачителни кадри: отвътре в мравуняка, близък план на водни кончета и пеперуди по време на полет, воден паяк, който складира мехури с кислород, за да постави жертвата си вътре… дъждовни капки, падащи върху насекомите като потоп, катурвайки ги от листенцата… бой на бръмбари-рогачи… и т.н., и т.н. Отговорите намерих в Microcosmos – The Making of, което се явява филм за филма и основно за заснемането.

    Веднъж с Windy умувахме кой филм да гледаме и докато аз отхвърлях повечето криминални трилъри и екшъни взех, та предложих научнопопулярен (ако не и този). Идеята не и допадна и след още няколко разменени реплики тя ми тегли една с фразата „ходи да гледаш жирафи“, което беше своебразно пращане на майната ми. Стана ми доста обидно и едновременно мъчно за хората, които са слепи за такива неща някои неща… абе, разбираш!
    Препоръчвам Микрокосмос – живот в тревата на всички с влечение към такъв род филми… и природа… и начин на живот :-)

    Indiana Jones 4 – 100% американско кино

    9 comments

    Имаме си нов претендент за приза „НАЙ-ТЪП ФИЛМ НА ГОДИНАТА“! Indiana Jones and the Kingdom of the Crystal Skull ще се бори с неудържимо тъпите Aliens vs Predator 2: Requiem и DOOMSDAY.

    Филмът е олицетворение на американските екшъни от 80-те, 90-те, та и до ден днешен. Героят – Indiana Jones – напомня на един друг такъв – James “Агент 007″ Bond; и сякаш се пъне да се докаже пред него, да го надмине, да изпъкне в негов стил.
    Реализмът е нещо средно между научна фантастика и анимация, като думата “научна” може да отпадне. Сюжетът е неадекватен и пълен с дупки.

    Филмът включва задължителните за такъв род продукции неща:
    — добри американци с чувство за хумор;
    — лоши руснаци без чувство за хумор;
    (студената война не е свършила и до ден днешен, като най-дейна в това отношение е американската филмова академия, която сякаш живее в някакъв си свой свят)
    — взривяваща се сграда, от която героите се изплъзват в последната секунда, докато огнената струя ги догонза отзад;
    — преследване с коли;
    — търсене на артефакт, чийто притежател ще придобие огромни сили (и ще властва над Сссвета, хоо-хооо-хоооо!). И който артефакт лошите намират посредством добрите;
    — Зона 51, Розуел и големи конспирации.

    Indiana Jones 4 обаче не е просто един от многото. Филмът следва максимата “по малко от всичко” и включва в себе си и нови, почти революционни неща:
    — атомна бомба;
    — извънземни;
    — гладни и интелигентни термити-убийци.

    То какво ли нямаше всъщност…

    Най-колоритния момент беше в началото. Наш Индиана оцелява в епицентъра на атомна бомба! Скрит в хладилник, той подскача няколкостотин метра, след което излиза невредим, с непокътнат грим и със здравеняшко, холивудско изражение. И не само, че не умира от остатъчната радиация, ами и сяда да съзерцава гъбата на атомната бомба, която е буквално до него. Бе филм д’стаа…

    Извънземните, подобно на Aliens vs Predator 2 пак са представени като будали. Много напреднали, висш разум, технологично извисени, притежаващи паранормални и телепатични способности… и дошло едно такова на Земята и се оставило някакви селтаци от ренесанса да му откраднат главата!

    Историята ще е истинско удоволствие за всички пещерни анти-комуняги (както ги нарича nakom). Не е само това, че руснаците са лошите. Злепоставянето нямаше да е пълно, ако това бяха просто руски бандити; но не, това е самото КГБ, държавния апарат. Иначе по традиция руснаците са представени грозни, глупави, зли… дори украинката е грозновата, с ужасна прическа и визия на задръстена лелка-учителка. Заеършена комунистка, говори за строя, Ленин и Сталин!

    Филмът е дело на дуото Стивън Спилбърг – Джордж Лукас. На редовият зрител сигурно мед му капе от устата като чуе тези две имена. Трънки, лигавия и комерсиален Спилбърг не ща и да го чувам повече. А Лукас след Междузвездните беше намекнал, че се оттегля от скъпите продукции с популярни заглавия и вече ще прави само „филми, които никой няма да гледа“. Лъжец!

    Въпреки цялата клишираност и неадекватност на Indiana Jones 4 трябва да призная, че като цяло се забавлявах. Доста се посмях на цялата тая простотия.

    Santiago Bernabéu

    3 comments

    Real Madrid е един леко смешен футболен клуб, но си бях наумил да видя стадиона им. До там ходих на два пъти. Първия път вървях пеша по Castellana и още няколко улици, чиито имена не запомних. Над два часа по широки и сенчести алеи, високи сгради, безброй паркове, пресечки и пейки… и фонтани на всяко кръстовище. Кръговище дори. Пресичах пешеходните пътеки по няколко пъти, само за да се спра по средата на улицата, между трафика и да снимам. В началото снимах като китайски турист, но после се усетих и почнах с по-отбрани кадри.
    На Bernabeu търсих сувенири за подарък. Не намерих. Накрая реших да вляза, ала с моя тотално липсващ испански и слабо развита ориентация нищо не се получи. Разходката обаче си я биваше!

    Втория път вече не бях сам и сериозно се бяхме настроили да влизаме. Даже си представях панорамите, които ще заснема от вътрешната страна… Но не – точно тогава пък уцелихме концерт на Bruce Springsteen. Явно не ми е писано да влизам вътре :)

    Панорамите са от по 5-8 снимки. Невъзможно е всичко да се хване в един кадър, не и с моите обективи. Настискай смело за голям размер ;-)

    the last далавера

    1 comment

    Затвориха безмитните магазини по границите. Тютюнената индустрия понася колосални загуби. Корпорациите пред крах. Мъка, мъка…

    Безмитните „duty free“ магазини бяха едно от емблематичните за бита и културата ни неща. Евтини цигарки и ракийка – благодат. Како пойче му требе на чуек?

    Да си купиш стек Мърлявоборо и шишенце с огнена течност е едно от задължителните неща при минаване на граница. Редом с паспорта, примерно. Важно колкото багажа и документите, ако не и повече. Ей от такова естество.
    Всъщност евтинията не е особено голяма. Не е като да ти ги дават без пари. Не съм се интересувал от цените, ала колкото и по-евтини да са – разликата е някакви стотинки или левчета. Но това няма значение. Пеесе стинки, лев или два – все тая. Въпросът е ПРИНЦИПЕН! Въпросът е да изкеляпириш. Въпросът е, че има далаверка и трябва да се възползваш от нея. Иначе ще те човърка, ще те гложди, сън няма да те лови заради пропуснатия шанс. Това е като комара – може и да губиш, ама важна е тръпката. Тръпката от това, че си на далавера, че си се възползвал.

    Имах честта да пътувам ден преди официалното им затваряне. Пушачите си купиха стекове цигари, непушачите и те си купиха стекове цигари. Пък който не си купи – купиха от негово име и му ги дадоха да казва, че са негови. Така, щото всеки пътник може да носи по най-много един стек. Контрол на далаверата, един вид.
    Останалата част от пътя премина в масово и неистово изпушване на цигарите. На всяка почивка хората пушеха като невидели. По едно време шофьорът спря да обявява спиранията като „почивка“, ами като „спираме за по цигара“. Няма вече умора, разтъпкване, разхлаждане, ходене до тоалетната, купуване на нещо от бензиностанцията – няма. Всичко е за цигарката.
    Най-култовия момент беше на словенската граница. Там слязохме от автобуса, докато минат някакви митнически проверки, и в това време наш’те хора се чудиха как и къде да запалят. Само че било забранено. Дръпнаха се наш’те някъде встрани, все още в митницата, и запалиха. После като си гасиха цигарите (решиха да се правят на културни) всички приклякаха и ги отъркваха в цимента, на шосето. Трудно е да го опиша, но гледката на дузина хора, едновременно приклякащи и търкащи фас у земята беше покъртителна.

    Даже да не си пушач и пияч, далаверата ти бърка в здравето и един глас ти шепне „ела и купи, баце, КУПИ!“. Тези магазини направо поощряват тютюнопушенето и битовия алкохолизъм. И тук има един много дълбок психологически момент. Първо купуваш стек цигари, само и само за да не изпуснеш далаверата, да не си капо. После гледаш да ги изпушиш всичките и то бързо, защото – деа – пари си давал за тях, няма да ги хвърляш я!!!

    Затвориха безмитните магазини. Все най-хубавото ни отнемат…

    с кока на рожден ден

    10 comments

    Има нещо, по което всички рождени дни, които се празнуват у дома си приличат. И не само рождените дни всъщност, ами и много други празненства, предполагам и погребенията. На тези веселия не винаги има торта. Не винаги има няколко вида сандвичи. Понякога дори няма алкохол! Случва се да няма и момичета…

    Това, което винаги го има са на кока кола къмпъни простотиите – Cola и Fanta. Разнообразието при безалкохолните винаги се свежда до “Кола или Фанта”. Единствената тръпка е дали фантата ще е лимон или ще е портокал. Сериозно, не се сещам за скорошен случай, когато да са ми предложили нещо различно от Кола или Фанта. Явно домакинствата са попаднали в клопката на маркетинговия империализъм. Тотална безвкусица и безидейност по отношение на това какво да пиеш. Чак си мисля, че на някои даже не им се пие Кола или Фанта, но просто ги купуват – ей така, по инерция.

    Аз Кола никога не съм пил. Почти не познавам някой, който да не пие Кола, което е странно, защото намирам вкусът и ако не за отвратителен, то поне за доста скучен. Фантата пък ми омръзна преди доста години и оттогава щом вкуся от блудкавата, жълтеникава течност много ми се гади.

    Euro 2008 GIRLS

    1 comment

    Euro 2008 GIRLS
    Girls of football’s EURO 2008 Championship in Austria-Switzerland

    Специален сайт за момичетата на Евро2008 :D