• Archive for the ·

    Авторът е искал да каже

    · Category...

    Криворазбраната цивилизация

    6 comments

    Приблизително веднъж годишно ходя на театър и това ми действа като културна инжекция, която ме държи чак до другата година. Окей, последното го казах с ирония – май все не уцелвам точните постановки. Последно гледах 360° на Баташов и това толкова ме разтърси, че не стъпих в театъра през цялата 2008.

    За „Криворазбраната цивилизация“ няма много за казване. Става дума за сляпото прехласване по чуждото, „западното“, „модерното“ и „цивилизованото“, по „европата“; както и за отричане и анатемосване на типично българското. Звучи обещаващо, но спектакълът е търпимо скучноват и повърхностен. Донякъде комедиен и пълен със смешки, той всъщност не е смешен. Друг е въпросът, че препълнената зала се търкаля по пода от смях на някакви клиширани простотии. В такива моменти започвам да се чудя аз ли нещо не съм в ред, твърде претенциозен ли съм, що ли…

    Но пък снимах с кеф. От скромното си място на седми ред, зад няколко стърчащи глави. Е, бях малко напрегнат, тъй като очаквах всеки момент да дойде някой чичко, който да ми каже, че снимането е забранено. Вече неведнъж са ми забранявали. Ако не знаеш – в България фотографирането е криминален и будещ подозрение АКТ.

    главните действащи лица – Албена Начева и Николай Урумов.
    Криворазбраната цивилизация

    Криворазбраната цивилизация

    Криворазбраната цивилизация

    Урумов в булчинска рокля.
    Криворазбраната цивилизация

    Криворазбраната цивилизация

    BG-кръстниците

    1 comment

    Част от героите в книгите на Георги Стоев:

    Баджо, Бай Миле, Бен Търпин, Бойко Борисов, Брежанеца, Брендо, Вальо Военния, Венци Стефанов, Големия Маргин, Димата, Доктора, Жени Калканджиева, Женята, Жоро Илиев, Златко Баретата, Иван Костов, Илия Павлов, Ирен Онтева, Клюна, Косьо Самоковеца, Крейзи, Кузо Дългия, Къро Дебелия, Любен Гоцев, Маджо, Майкъл Чорни, Маймунека, Малкия Маргин, Милен Ганев, Миро Катъра, Митко Бретона, Митко Малкия, Муерте, Наско Чолев, Никеца, Ники Близнака, Павката Митничаря, Пашата, Пепи Амигоса, Пепи Щангата (Фюрера), Пехливанов, Поли Пантев, Рашо, Румен Петков, Руснака, Свилен Бабаса, Симо Дебелия, Слави Трифонов, Славчо, Турука, Фатих, Фиката, Черепа.

    framespotting

    11 comments

    Чувствам се длъжен да споделя за най-новото нововъведение в българския интернет, което аз и група ентусиасти замислихме, подхванахме, реализирахме и тепърва ще развиваме.

    http://framespotting.net – уеблог за кино.

    Веднъж в телефонен разговор с Моника (откакто имаме световен информационен портал за кино тя израсна, и вече смятайки досегашния си псевдоним Windy за инфантилен и неподходящ измисли друг – Моника) тя сподели, че нищо не сме направили с живота си. Къде отишли великите ни писателско-публицистични планове от детството, какво станало със славата, завземането на света и определянето на общественото мнение (и воденето му за носа)… Та в крайна сметка нищо сериозно не сме били постигнали в живота си. Помислих си леко да възразя относно себе си, но само си го помислих. В крайна сметка стигнахме до общото и доста старо становище, че трябва да направим някакъв проект заедно. По-късно по идея Владо се реши това да е блог за кино.

    Една от амбициите ми е да пиша интересни и забавни ревюта за бездарни и скучни филми – филми, които не би гледал, но с удоволствие би чел за тях и би се посмял на техен гръб. Другите амбиции са естествени и подразбиращи се и не се нуждаят от обяснение – писане ако не хубаво, то поне не много дразнещо, писане за хубави и стойностни филми, оставили отпечатък в мен.

    Знам колко претенциозно звучат думи като „проект“ и „амбиции“ – всъщност основното е просто да се забавляваме, или както го е написал някой в страницата „за нас“, преди друг или същия някой да го изтрие – да се забляваме. Както и ти :)

    по БНТ дават хубави филми

    18 comments

    Днес… така започваше този пост преди няколко дни, когато седнах да го пиша. Вече е „онзиден“ или нещо такова.

    И така, онази вечер по някое време си махнах слушалките, които толкова хубаво ме изолират от околния свят. Станах да пия вода. Пътьом минах покрай телевизора и чух някаква музика. Трябваха ми няколко секунди, за да сгрея коя е „песента“. Сепнат от осъзнатото, обърнах се към телевизора и вперих любопитен взор. Мислите ми в този момент представляваха нещо такова:

    Ъъъъъ, откога по телевизията дават такива филми…?!

    Всъщност филмът тъкмо беше свършил и в момента течаха черните надписи. Но аз го познах – по музиката го познах! Беше It’s All Gone Pete Tong.

    Добре, може би малко прекалих с драматизма, пък и въпросния филм не е чаааак толкова добър. Обаче остава фактът, че такива (и онакива) филми не се дават. Почти всички по-различни, непопулярни, нестандартни, чуждестранни, научнопопулярни, документални и не-касови филми, които съм гледал „на малкия екран“ са били все по БНТ. Което затвърждава мнението ми, че в тази телевизия има някой, който си знае работата. Останалите национални промивачи на мозъци предлагат единствено лъскави американо-холивудски бестселъри, обхващащи цялата гама от скучни комедии и малоумни екшъни.

    Разбира се никой не знае това, понеже никой не гледа БНТ и хората масово я мразят. По мои наблюдения омразата е продиктувана от такива или сродни тем фундаментални причини като политиката и футболът. Нали се сещаш за онзи лаф, че всеки българин разбира от политика, футбол и жени…

    O, щях да забравя… Reflekt feat. Delline Bass – Need To Feel Loved

    Microcosmos

    6 comments

    Microcosmos: Le peuple de l’herbe (1996)

    Рано сутрин, на някоя поляна, някъде на Земята…

    Тук е скрит един друг свят. Свят, голям като нашия;
    свят, където тревата е като непроходима джунгла,
    камъните са планини,
    а дори най-малката локвичка е окаен за някого.

    Тук времето тече различно,
    часът е като ден,
    денят е като сезон,
    а смяната на сезона е цял един живот.

    Обидно много време му се каня на този филм. На моменти даже гледах отделни кадри, но или времето не стигаше, или ми липсваше точната нагласа и настроение.

    Тази нощ го изгледах целия.

    Гледал съм немалко научнопопулярни, документални и подобни филми, но може би Microcosmos е филмът, който ме грабна най-много (заедно с PLANET EARTH Episode 8: Jungles, който за пръв път гледах по Канал1). Най съм впечатлен от начина на заснемане и уловените сцени – изключително близък и детайлен поглед на интересни, странни, неподозирани и дори интимни неща от животинското ежедневие. По едно време чак се зачудих как са заснети подобни умопомрачителни кадри: отвътре в мравуняка, близък план на водни кончета и пеперуди по време на полет, воден паяк, който складира мехури с кислород, за да постави жертвата си вътре… дъждовни капки, падащи върху насекомите като потоп, катурвайки ги от листенцата… бой на бръмбари-рогачи… и т.н., и т.н. Отговорите намерих в Microcosmos – The Making of, което се явява филм за филма и основно за заснемането.

    Веднъж с Windy умувахме кой филм да гледаме и докато аз отхвърлях повечето криминални трилъри и екшъни взех, та предложих научнопопулярен (ако не и този). Идеята не и допадна и след още няколко разменени реплики тя ми тегли една с фразата „ходи да гледаш жирафи“, което беше своебразно пращане на майната ми. Стана ми доста обидно и едновременно мъчно за хората, които са слепи за такива неща някои неща… абе, разбираш!
    Препоръчвам Микрокосмос – живот в тревата на всички с влечение към такъв род филми… и природа… и начин на живот :-)

    Indiana Jones 4 – 100% американско кино

    9 comments

    Имаме си нов претендент за приза „НАЙ-ТЪП ФИЛМ НА ГОДИНАТА“! Indiana Jones and the Kingdom of the Crystal Skull ще се бори с неудържимо тъпите Aliens vs Predator 2: Requiem и DOOMSDAY.

    Филмът е олицетворение на американските екшъни от 80-те, 90-те, та и до ден днешен. Героят – Indiana Jones – напомня на един друг такъв – James “Агент 007″ Bond; и сякаш се пъне да се докаже пред него, да го надмине, да изпъкне в негов стил.
    Реализмът е нещо средно между научна фантастика и анимация, като думата “научна” може да отпадне. Сюжетът е неадекватен и пълен с дупки.

    Филмът включва задължителните за такъв род продукции неща:
    — добри американци с чувство за хумор;
    — лоши руснаци без чувство за хумор;
    (студената война не е свършила и до ден днешен, като най-дейна в това отношение е американската филмова академия, която сякаш живее в някакъв си свой свят)
    — взривяваща се сграда, от която героите се изплъзват в последната секунда, докато огнената струя ги догонза отзад;
    — преследване с коли;
    — търсене на артефакт, чийто притежател ще придобие огромни сили (и ще властва над Сссвета, хоо-хооо-хоооо!). И който артефакт лошите намират посредством добрите;
    — Зона 51, Розуел и големи конспирации.

    Indiana Jones 4 обаче не е просто един от многото. Филмът следва максимата “по малко от всичко” и включва в себе си и нови, почти революционни неща:
    — атомна бомба;
    — извънземни;
    — гладни и интелигентни термити-убийци.

    То какво ли нямаше всъщност…

    Най-колоритния момент беше в началото. Наш Индиана оцелява в епицентъра на атомна бомба! Скрит в хладилник, той подскача няколкостотин метра, след което излиза невредим, с непокътнат грим и със здравеняшко, холивудско изражение. И не само, че не умира от остатъчната радиация, ами и сяда да съзерцава гъбата на атомната бомба, която е буквално до него. Бе филм д’стаа…

    Извънземните, подобно на Aliens vs Predator 2 пак са представени като будали. Много напреднали, висш разум, технологично извисени, притежаващи паранормални и телепатични способности… и дошло едно такова на Земята и се оставило някакви селтаци от ренесанса да му откраднат главата!

    Историята ще е истинско удоволствие за всички пещерни анти-комуняги (както ги нарича nakom). Не е само това, че руснаците са лошите. Злепоставянето нямаше да е пълно, ако това бяха просто руски бандити; но не, това е самото КГБ, държавния апарат. Иначе по традиция руснаците са представени грозни, глупави, зли… дори украинката е грозновата, с ужасна прическа и визия на задръстена лелка-учителка. Заеършена комунистка, говори за строя, Ленин и Сталин!

    Филмът е дело на дуото Стивън Спилбърг – Джордж Лукас. На редовият зрител сигурно мед му капе от устата като чуе тези две имена. Трънки, лигавия и комерсиален Спилбърг не ща и да го чувам повече. А Лукас след Междузвездните беше намекнал, че се оттегля от скъпите продукции с популярни заглавия и вече ще прави само „филми, които никой няма да гледа“. Лъжец!

    Въпреки цялата клишираност и неадекватност на Indiana Jones 4 трябва да призная, че като цяло се забавлявах. Доста се посмях на цялата тая простотия.

    кино по ноти

    9 comments

    Първи опити с озвучаването, дубльорката поимпровизира :)

    Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.

    Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.

    WP SlimStat