Авторът е искал да каже

Гледах „Baraka“ тези дни. Филм, който стана актуален тук едва в последните години (по мои наблюдения). Иначе датира от 1992.
Няма да обяснявам филма – той трябва да се гледа. Първата 1/3 е особено силна. След това има няколко скучни момента, но… те са само моменти. Целият филм е на моменти.
Няма да давам снимки, защото ако почна ще трябва да публикувам стотици такива…
Ако не си го гледал – гледай! Ще ти хареса. Дори и да не ти хареса – поне ще си гледал нещо различно, уникално…

Ето един параграф:

- Е, Меткаф, постарайте се да си затваряте глупавата уста и може би по този начин ще се научите как да я затваряте. Чакайте, докъде бяхме стигнали? Прочети ми последния ред.
- „Прочети ми последния ред“ – прочете ефрейторът, който знаеше стенография.
- Не моя последен ред, глупако – изкрещя полковникът. – Последния ред на някого другиго.
- „Прочети ми последния ред“ – прочете ефрейторът.
- И това е моят последен ред! – изпищя полковникът и лицето му стана мораво от гняв.
- О, не, сър – поправи го ефрейторът – Това е моят последен ред. Аз току-що ви го прочетох. Не си ли спомняте, сър? Само преди един миг го прочетох.

Преди няколко години започнах да чета „Параграф 22″, но после подхванах серия от други книги и така и не го дочетох. Сега съм твърдо решен да го свърша. Класика си е!