Cinnamon Chasers – Luv Deluxe (HQ)
Archive for the ·
Музика
· Category...
29/12/2009 20:02
03/10/2009 23:41
Тия дни режисьорът Роман Полански беше арестуван след 31 години скатаване. „Пианистът“ е обвинен и осъден в посегателство, дрогиране и в крайна сметка изнасилване на 13-годишно момиче, но през 1978 напуска САЩ и отървава кафеза. За да попадне в друг – през следващите години доста внимава в какви държави ходи и най-вече с какви закони за екстрадиция са те.
Световният въдворител на ред и справедливост обаче не спи и го причаква пред кинофестивала в Цюрих, където Полански не е устоял на изкушението да се яви, за да получи статуетка за цялостно творчество.
Интересното е друго. Ето какво точно се е случило преди няколко десетилетия…
14/05/2009 17:33
Получих нещо спамоподобно от някаква рекламна агенция, която се грижи за PR-a на участничка в Евровизия. Девойката е Anastasiya Prikhodko и се състезава под флага на Русия. Писмото съобщава, че младата певица си е направила блог. Но не просто си направила блог, ами „за първи път в историята на конкурса участник от страната-домакин създава блог с единствената цел да разкрие на всички зрители случващото се зад кулисите и как всъщност протича подготовката на едно такова музикално събитие„. Следват куп линкове към постове на Анастасия в стил „that’s so great, I’m so excited, love you all!“. И май доста хора са спамнали, щото сайтът по едно време сдаде багажа от натоварване.
Явно някой им е подшушнал колко вървежни са блоговете. Ама какво си мислят? Че като създадат блог и всички ще ахнем във възторг? Ако за тях това е нещо ново и революционно, то ние сме се нагледали вече. Остарява и тоя формат. Хората вече се събличат и рецитират по бельо, тенденциите са други.
Други вметки в спам-писмото:
– били ми писали, защото спадам към „някои от най-активните блогъри в България“ – нещо, което аз не съм, не искам да съм и за което съм писал в предишния пост. Или ми правят смел комплимент, или изобщо не са ме чели.
– казват ми „все пак беше ми приятно да се запознаем“. Разбирам, че такива неща се пишат в делови и възпитан стил, но това идва малко в повече… хайде да не се лъжем?
– призовават ме – ако темата ми е интересна – публично да споделя мнението си относно Анастасия.
Ми кво да кажа… темата не ми е интересна. Аз такава музика не слушам. Такива шоута и концерти не гледам. Евровизия ми прилича на конкурс за (освен за пари, пари, пари) мерене на ония работи, захранван от първичен национализъм и блудкава реклама на държавно ниво. Страните-участници избиват комплекси, че са малки и незначителни, или още по-лошо – големи и бездарни. Музикантите-участници пък гледат да хванат златната рибка и да станат известни с помощта на това мероприятие, щото явно по друг начин не могат.
Така че единственото, което мога да кажа за Анастасия Приходко е, че бих спал с нея. Тя вече е блогърка и следователно попада в графата ми с кого от блогрола си бих спал! Рекламната и кампания се възползва от генната неустойчивост към млади и разкрепостени рускини. Удар под кръста, буквално.
Но няма да гласувам за нея. Не искам да спечели. От чисто интересчийски съображения – ако тя спечели ще стане много известна и шансовете ми да спя с нея драстично намаляват. А аз наистина я желая :-(
снимки: http://anastasiya-prikhodko.com
10/03/2009 21:34
Freemasons feat. Hazel Fernandez – IF
Тъй като не успях да избера само един измежду двата клипа, предполагам ще трябва да изслушаш парчето два пъти :)
27/12/2008 21:36
Тези дни беше анонсирана новината, че в България ще идва може би най-популярното име (че даже и притежателя му) на лигавата транс-музика – Paul van Dyk.
Никой не е толкова голям, колкото името, имиджа и наложената му медийна слава. Славата е извратено нещо – може един човек да е 1,000,000 пъти по-известен от друг, без да е дори 2 пъти по-добър в каквото и да е. И въпреки това идването на PvD си е събитие.
Феновете на тази музика толкова дълго са чакали този момент, че вероятно голяма част от тях не са го дочакали – минала им е тръпката или вече изобщо не слушат такива неща. Или ги е хванал синдрома „нещата не са същите като едно време“, разочаровани от новата ера, в която техния любимец пуска механично и без много чувство на няколко лаптопа.
Поне самият Paul van Dyk ще остане доволен. Докато на запад публиката е по-улегнала и наситена, то тукашните фенове са радост за всеки диджей. Наш’те са с по-ниска възрастова граница и са толкова изпонадрусани, че все още скачат и дивеят.
На 18.04.2009 може и да чуем „For an Angel“ наживо :)
22/10/2008 06:41
През последната година слушах много хитове от деветдесетте. Залепил съм се за онлайн-радиото и все по-рядко слушам парчета от компютъра си. Много ми е досадно да боравя с файлове: да търся, избирам, тегля, сортирам и т.н, а после и да трия или дори още по-лошо – да правя бекъпи, които никога няма да погледна…
Една от титулярните радиостанции беше „90s“ на 1.fm. В един момент обаче усетих, че колкото и да е богат плейлиста им на мен вече ми е познат. А нови парчета не се добавят – никой в днешно време не издава хитове от 90-те :D
Смених станцията. От около седмица съм надрастнал себе си – буквално – и вече съм на „80s“…
Скоро ще стигна и до „70s“. Ех, какви времена бяха!
20/10/2008 08:46
Днес… така започваше този пост преди няколко дни, когато седнах да го пиша. Вече е „онзиден“ или нещо такова.
И така, онази вечер по някое време си махнах слушалките, които толкова хубаво ме изолират от околния свят. Станах да пия вода. Пътьом минах покрай телевизора и чух някаква музика. Трябваха ми няколко секунди, за да сгрея коя е „песента“. Сепнат от осъзнатото, обърнах се към телевизора и вперих любопитен взор. Мислите ми в този момент представляваха нещо такова:
Ъъъъъ, откога по телевизията дават такива филми…?!
Всъщност филмът тъкмо беше свършил и в момента течаха черните надписи. Но аз го познах – по музиката го познах! Беше It’s All Gone Pete Tong.
Добре, може би малко прекалих с драматизма, пък и въпросния филм не е чаааак толкова добър. Обаче остава фактът, че такива (и онакива) филми не се дават. Почти всички по-различни, непопулярни, нестандартни, чуждестранни, научнопопулярни, документални и не-касови филми, които съм гледал „на малкия екран“ са били все по БНТ. Което затвърждава мнението ми, че в тази телевизия има някой, който си знае работата. Останалите национални промивачи на мозъци предлагат единствено лъскави американо-холивудски бестселъри, обхващащи цялата гама от скучни комедии и малоумни екшъни.
Разбира се никой не знае това, понеже никой не гледа БНТ и хората масово я мразят. По мои наблюдения омразата е продиктувана от такива или сродни тем фундаментални причини като политиката и футболът. Нали се сещаш за онзи лаф, че всеки българин разбира от политика, футбол и жени…
O, щях да забравя… Reflekt feat. Delline Bass – Need To Feel Loved
