Archive for the ·
Photography
· Category...
Свят в света, вселена във вселената… Всеки вид живее в някакъв свой си свят, всичко извън който е отвъд разбиранията и възприятията. Можеш да видиш и опознаеш по-малкото от теб, но с по-голямото става все по-трудно, а накрая и невъзможно. Всеки свят има горна граница, отвъд която възприятията се пречупват, а смисълът и логиката имат нови измерения. Животът „отвъд“ сякаш тече на различни честоти, неуловими и несмилаеми. Бариера, която по закон не може да бъде преодоляна…
Хубавото да си по-голям е, че можеш да видиш по-малките. Стига да имаш очи…
В моя случай – очи, макро и боке. Приятно разглеждане :)
Това е небезизвестния бръмбар рогач (Lucanus cervus). Води се изчезващ вид и е защитен от закона, въпреки че в България се среща не чак толкова рядко. Като дете само го гледах по енциклопедиите, но сега попаднах на този фотогеничен екземпляр. Беше от големите, към 8 см :)
Трета част от фотописа, този път с още повече фото и по-малко пис. За Хърватска една публикация не стига. Ако още не си видял #1 Сърбия и #2 Хърватска – ами виж ги, за да си в час. И натискай върху ниските и широки снимки, защото са панорами :)
„Отплаване“ от красивия Сплит с тесните улички, прощални кадри.
На излизане от Сплит посетихме нещо като крепост или поне остатъчни укрепления. Намират се над града, в непосредствена близост.
Вътре има останки от сгради и/или гробница.
Отправяме се към Дубровник. Започва така наречената „Хърватска ривиера“, областта Далмация. Редуват се планини (Динарски), море (Средиземно), острови, крайбрежия, къщурки… Пътят е изключително живописен.
Цялостната панорама – също!
Този пост ще струва 18 MB от трафика ти, за което предварително се извинявам. Цената на изкуството!
Пътуването продължава, идваме направо от Сърбия. На хърватската граница митничарят ни имаше за братя и ни се скара, задето му говорим на английски.
Загреб
Явно не съм щракал много по пътя, защото това е първата ми снимка от Загреб. Хостел Mali Mrak блести с интериор и дизайнерски хрумки. Тук са обичайните за подобен хостел компютри, а интернетът се носи свободно из въздуха. На горния етаж пък имаше адска напушалня, която за съжаление не увековечих.
В Загреб пристигнахме вечерта, а както впоследствие се оказа – така и не видяхме дневното лице на града. Ала нощен Загреб не спи…
Трамваите бяха много готини, въпреки че така и не се качихме да се повозим. А трябваше.
Започвам серия от фотописи, проследяващи едно априлско приключение до Сърбия, Хърватска и Черна Гора. Седем дни, поне осем града (Ниш, Белград, Загреб, Сплит, Дубровник, Котор, Будва, Златибор), пътуване с кола и разхождане пеша.
Фотописите, където няма да си говорим за пътищата, чистотата, цените, и като цяло колко по-напред са другите от нас и колко далеч сме ние от „Европата“.
Фотописите, които щраках с новия широкоъгълен обектив, отнемайки ми известно време да свикна и да „изправя“ хоризонта, докато в същото време се опитвах да не изоставам от компанията.
Дяволски град, Сърбия
Това е Дяволския град. Намира се на няколко часа път от Белград, накъдето се бяхме запътили, и още по-близо до град Ниш. Последният не струва.
Мястото донякъде оправдава името си. Беше пусто и нямаше абсолютно никой освен нас. Точно като в злокобно и изоставено градче, откъдето всеки момент ще изскочат зомбита…
Добре обаче, че никой не изскочи, защото щъкащите туристи (били те и зомбита) само пречат и развалят снимките.
Местността е популярна с над 200-те си вертикални каменни образувания, известни като „пирамиди“. Атрактивни са основно заради интересните форми и цвят. Бегло напомнят на Стобските пирамиди в България.
Доколкото разбрах, тази природна забележителност се е борила за място в онази измислена класация за „Седемте нови чудеса на света“.
Интересен е начинът, по който тези форми са се образували. На върха на колоните има каменни блокове, които предпазват частта отдолу. Навремето камъните са били на върха, върху равна земя. Ерозията и дъждовете постепенно са разяждали скалите, но именно тези камънаци предпазвали частта под себе си. Така постепенно са се оформили тези кули, докато всичко друго около тях е било „оглозгано“.
Насред пирамидите има нещо като панорама и беседка, а до тях – малка постройка. Навярно параклис. Приветливо отворен, но също лишен от човешко присъствие.
До входа има кът със сувенири – малки и разнообразни камъчета, сложени в кутийки. Стават за подаръци. Продават се на следния стресиращо свободен принцип: пускаш парите в кутията и вземаш каквото си избереш. На самообслужване и на доверие. Ние все още нямахме сръбски динари, така че пуснахме левове – с моралното успокоение, че поне оставяме малко повече от нужното.
На излизане от Дяволския град…
И малко по-късно, вече на влизане в…
Белград
