Photography

Варна, морето, фара. В основите на каменната постройка има плоча с надпис:

…който се съмнява, прилича на морска вълна, издигана и размятана от вятъра.
Апостол Яков

Плочата не е в най-добрите си дни, по нея личат следи от син спрей. Милата, дори не знае тепърва какво я чака…

↑ 19.08.2005

↓ 19.07.2006

Еволюция. Все още никой не е откраднал и продал плочата на вторични суровини. За сметка на това имаме чиста проба дребен вандализъм – драсканици. Синия спрей е отстъпил място на черен маркер. Нашето младо, любимо и безмозъчно поколение е писало глупости. Ето с какво са се записали в историята:

DreBnA_i_VreDnA обича
приятелите си!
{}

Тонито беше тук на 12.06.2006

I LOVE Мартин !
by Йоанна

Тъпа мърша!

/q DreBnA_i_VreDnA , Lo6a_Macka{}

Нели ти си ми много добра аверка!

МнОоОгОо
уважам
приятелите
си!!!
By
Gr3TiТуУу :)

Мила, Грета и
Нели
бяха тук! (16.6.06г)

Гретито
е
яка
мацка

ПРЕДИ имаше една табела, на опаката страна на която пишеше „Оцеля…?“. Този ръкописен надпис стоя години наред всред платното.
Дълго време се чудих за тайнствения надпис. Кой го е написал? Кога го е написал, защо? Каква е неговата история? Какво се случва с човека, който го е написал, какво ли прави в момента? Дали го има още?
Това не е типичната драсканица на безсмислени думи и вулгарни символи, нито пък поредния скучен графит върху панел. Това многоточие с въпросителен прави надписа някак по-специален. Дали пък някога някой не е катастрофирал там… и оцелял…? И кое всъщност е оцеляло – човекът или табелата? Как ми се иска да знаех…

↑ 30.09.2004

↓ 24.03.2005

СЛЕД известно време надписът вече го нямаше. Цялата табела бе боядисана в крещящо черно. Забелязах го веднага и потръпнах. Наскоро бяха асфалтирали пътя, така че вероятно някой работник се е престарал, хващайки четката. Той не е видял в надписа това, което аз.

Е, в крайна сметка… не оцеля.

Всеки може да опита да щракне срещу Слънцето. Ще се види едно мъничко и светло петно.
Това е с най-обикновен цифров апарат. С лентов би могло да бъде и по-зле.

Днес имаше частично слънчево затъмнение и естествено трябваше да го снимам.
Реших да използвам лентовия апарат, тъй като за него имам обектив с увеличение. Така Слънчето се вижда по-голямо, но все още е петно – снимката би излязла бяла, все едно гледаме бялото сияние от „тунела“ ;) Сложих две потъмняващи лещи, но и те не вършат работа. И тук почваме с нетрадиционните методи…

По съвет на Lirex прибягнах до вътрешността на дискета.
Това нещо, поставено пред обектива дава нужното – снимката излиза. Някой по идеен би си казал „металната основа по средата не пречи ли?“. Не, не пречи, поради спецификата на използвания обектив.
Точно посредата той има пластмаса, през която така или иначе не се снима:) Всичко пасна идеално.

И понеже нямам търпението да чакам, докато лентата се прояви – снимах с цифровия апарат през визьора на лентовия. Не искам да будя съжаление, но беше много трудно да държа тежкия лентов насочен точно срещу Слънцето, да придържам отпред вътрешността на дискетата, като в същото време държа цифровия до визьора и снимам. Ето в крайна сметка резултатът от всичко това :

С втората стана нещо странно… долу сякаш се вижда череп.

end of tutorial :D